Плочо-пътека

Дъх на градина - проектиране, изпълнение, поддръжка на градини.

Градинските пътеки приканват посетителите да се разходят по тях, водейки  ги далеч от всекидневните грижи към спокойствието и хармонията, разкривайки им очарованието на Градината. Пътеката или мрежата от алеи осигурява твърдо, сухо и безопасно стъпване, насочва и води посетителя, предпазва растенията и другите елементи на градината. Ако дизайнът е направен с усет и пътеката е внимателно конструирана, тя се превръща не само в път през ..., но и в част от красотата и духа на Градината.

 Плочопътеките се използват върху твърдата земна основа, но могат и да пресичат потоци и езера, за които споменахме в миналите броеве. Някои се сливат толкова добре с това, което ги заобикаля, че са съвсем дискретни, докато други са преднамерено очебийни и са аранжирани така, че да създават определен ефект. Размерите силно варират, но обикновено камъните са между 40 и 60 см широки , изискващи разхождащите се да вървят сами или един по един. Избират се камъни с гладка или леко наръбена повърхност. Умелият градинар може да си играе с разстоянията,  размера, мотива и характера на аранжировката. Това му позволява да определя маршрута и темпото на посетителят, насочвайки го към по-дълбоко усещане и вникване в характера на Градината, докато се разхожда в нея. Така чрез контролиране на хода на разхождащият се човек, прикривайки и разкривайки различни пейзажи, може да бъде постигнат един интересен принцип при дизайна на Градината.

Поставяне
 Разстоянията между камъните е средно около десетина сантиметра. Когато искате да забързате разхождащите се, полагайте камъните на по-голями разстояния, но не толкова далече, че стъпването да е нестабилно. Когато камъните са мокри това разстояние е доста опасно. Когато искате разхождащите се да намалят темпото слагайте камъните съответно по-нагъсто. По подобен начин неравното растояние между камъните забавя походката, докато равните разстояния обикновено я забързват. Камъни поставени с недостатъчно внимание към разстоянията между тях, непозволявайки непринуден естествен ход, ще обърка и разстрои вървящите хора, карайки ги да се чувстват играчи на дама, вместо да разглеждат Градината.
Уточнете местонахождението на вашите камъни преди да започнете изграждането на пътеката. Преди да монтирате камъните в земята, първо ги поставете отгоре, разходете се по тях, завъртете ги така, че да са удобни за ходене и чак тогава ги вкопайте и циментирайте. Местенето и въртенето на камъни е трудоемка работа и за да не викате хамали да местят насам натам, може да си сгънете вестници с формата на камъните, с които да извършите оразмеряването.
 Заровете всеки камък, така че да стои на еднаква височина от нивото на земята като всеки от останалите камъни на пътеката, някъде между шест и осем сантиметра. Едно важно условие е горната повърхнина на всеки камък да бъде перфектно хоризонтирана. Като основно правило най-големите камъни определят оста на пътеката, затова първо положете тях, а малките могат да са и встрани от нея. Там където плочопътеката се разделя или пресича с друга, поставете голям разделителен камък, за да дава визуална и практическа стабилност на пресечната точка. На остри завои в пътеката се използват големи камъни за стабилно и удобно стъпване, а също и на по-интересните места, където пожелаете разхождащия се да може да поспре и да се огледа наоколо. Сложете всеки камък така, че дължината му да е перпендикулярна на оста на този сегмент от пътя. Това не само ще накара камъка да изглежда по-стабилен, но и ще е по лесно да се стъпва на него отколкото ако е успореден на оста.

 При изработването на поредица от камъни, поставяйте заедно такива чиито ръбове са почти, но не съвсем паралелни по най-голямата им възможна дължина: една равна страна до друга равна страна, вдлъбната си съответства с издадена. Разбира се всякакви такива форми са по скоро относителни, отколкото точни. Когато два камъка не могат да се напаснат, добавете един или повече малки второстепенни камъни, чиято функция не е непременно да се стъпва по тях, а да завършат оформянето(фиг1).

Стабилност
 Стъпването на нестабилен камък, дори и без инцидент, ще прекъсне съзърцанието на Градината и за да избегнете дискомфорт или опасност, се убедете, че всеки един камък е поставен точно на една и съща височина от земята, както бе казано по рано, или на постепенно увеличаваща се или намаляваща височина, когато е по наклон.
 Обемисти камъни, наместени дълбоко и солидно в земята придават стабилност и устойчивост. По правило две трети от камъка трябва да бъде заровена, ако не можете да се сдобиете с такива дебели камъни подходящи за пътека, то използвайки по-тънките вие трябва здраво да ги циментирате в земята. След като установите точното място на камъка, изкопайте дупка, в която да налеете бетон, след което здраво циментирайте камъка за него като внимавате за нивото му над земята. Същата стабилност, но за райони с по-мека зима, може да се постигне като в дупката поставите пясък и здраво го трамбовате. В случай обаче, че плочопътеката трябва да издържа голямо натоварване направете я наистина стабилна (фиг.2).

 Алеите варират по сложност и форма от широки, елегантно настлани с камък, до плочопътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една Градина разбира се може да срещнете и от всички тях. А за по-сложните пътеки съответно и по-опростените, които могат да се изработят както от камък така и от дървo, бетон, филц, чакъл и мн. др, ще пишем в следващите броеве.

Текст и илюстрации: Мартин Р. Варсано
представител на ”Дъх на Градина”

Дъх на градина - проектиране, изпълнение, поддръжка на градини.